ОДА ЗА ЕДНО РАПЪРСКО ЛАЙНО

Пиша ви едно стихотворение
за лайното, мойто вдъхновение.
Мирише, нямам зрение,
и апетит нямам, зле ми е!

Ала оцелях, не се предадох,
ама се чудя, такова ли го ядох.
Лайната, те любов са най-голяма,
най-мий` кеф кат` серим двама,
на сняг кат` сера пуска пара,
от туй сране ми са иба фара,
кафяво и мирише – туй муй чара,
топло чак горещо – не се бара.

Седим и за лайна говорим в автобуса,
пред нас бангия руса гледа със погнуса.
“Какво се мръщиш? Лайна не си ли яла?!
Кат` та гледам ква си харна, май си са насрала.”

“Такива сте вие мъжете, гъзовете ви миришат!”
Ами миришат, как ни ша миришат
кат няма пари за вестник, че да са обришат.

Да чукам искам бангии страстни,
а кат са напия поря потреси ужасни.
Бяло излиза, в кенефа влиза, що е то?
Събрано, изсрано, два дни в гъза държано амфет лайно.
Пръдня с диария е анална ария-
сереш в Бургас, а мирише във Бавария.

Обратно горе