И ДОБРИ ЩЕ СА ХОРАТА

О, не сърце, майко
в гърдите ми има,
а рана, която
кърви и боли…
Защото ний
заедно вчера воювахме
за нашето днес
под едни знамена,
защото
ний всички
еднакво гладувахме
и жаждата беше у всички
една!
Но в ранното утро
под нашата стряха,
когато се втурна
новото светло
тук –
от поройния блясък
едни
ослепяха,
от внезапния гръм
оглуша друг.
И днес
те
не са в нашия строй милионен,
не тръгва към нас
пътека от техния праг;
отприщен е само
на злото потокът зловонен,
коварен и чужд
като смърт,
като враг!
И те са, майко,
от майка раждани,
и тях ги е майка
с мляко откърмила,
но извора търсят
за своята жажда,
милеят
само за своето гърло!

Обратно горе