Видове фекалии

Лайна тип “мозъчен кръвоизлив”:

Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.

Бирени лайна:

Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия – колкото и широка и дълга да е – пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи.
Забележка: Лайната “зелен чай” са точно като Бирените лайна

Лайна – духове:

Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.

Лайна – тефлон:

Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си срал.

Гумени лайна:

Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за осемнайсети път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.

Бавно развиващи се лайна:

Току що си си избърсал задника и… показало се е още… Май следващия изстрел идва, а?

Лайна – змии:

Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.

Лайна – коркови тапи:

Познати още като “плувци”. Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам? Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти кенеф.

Желаните лайна:

Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко… освен да сереш.

Влажни лайна:

Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът ти се мокри.

l_20080620132135

Циментов блок или “О, Боже!” лайна:

Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка.

Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:

Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета (ютия би свършила добра работа).

Тип “Биологично оръжие” или Лайното на Садам:

Излезе ли … всичко което използва въздуха за да живее в радиус от 50 метра
има точно 5 секунди да си запуши дихателния апарат или … лека му пръст .

Тип “Нахалния пацул”:

Ти го буташ… то се връща.

Тип “Изненанда-а”:

Тръгнеш да пърдиш и то се покаже.

Тип “Обратно към природата”:

Когато си някъде из природата или просто скрит зад пътническата врата на колата ти.

Тип “Обезкосмител”:

Gillette гъзолайнер. 3 в едно – цвят, консистенция и есенция. Най – доброто за един мъж.

Тип “Весело”:

Ти си весел, че е излязло, то е весел , че е излязло, тоалетната чиния е весела, че са я
“оакали”, тоалетната хартия е весела, щото и е омръзнала да е бяла. Всички са весели.

Тип “Хамелеон”:

То си седи кафяво, ама докат го изкараш, преминаваш през всичките отенъци на синиото,
червеното и зеленото.

Тип “Клифук”:

Малко и спретнато (често чак смачкано) пацулче, най-често го виждаме на подметката си,
едва след като сме го нанесли и подобаващо размазали на някой килим.

Тип”SGT” или познати в някои географски ширини като типа “бивше гадже”:

То идва като гръм от ясно небе. Седиш си, радваш се на живота (понякога се “бориш с него,
доколкото можеш”, както е казал поета) и изведнъж – БАМ!!! Адски спазъм те разсича на две…
Преди дори да успееш и да си помислиш какво точно хапна на последната вечеря, страхотната
болка те повлича в черните си дълбини, сграбчва и разкъсва всяка молекула от стомаха ти
и единственото за което си мислиш в този момент е… че искаш това да спре…
В малък проблясък ти идва идеята, че това може би ще стане ако се “потрудиш” над т. нар.
“супник”. Но не си мисли, драги ми читателю, че с това всичко ти се е разминало…
О, не… Лайното “SGT” не иска просто да излезе, целта му е така да те измъ4и, че да
го запомниш за цял живот…. Болките в стомаха, сравними единствено с родилни
продължават да те мъчат, дори и в тоалетната – и то така, че без да те интересува
кой може те чуе, даваш воля на сърцераздирателните трели, напиращи в гърлото ти и…
загубваш представа за времето… Когато всичко най-сетне свърши не чувстваш облекчение,
а крайна немощ… Тялото ти е толкова отпаднало, че нямаш сили не само да се бориш
с живота,…безсилен си дори да го понасяш…

Обратно горе